На 27 ноември 2013 г. се организира публичен дебат по темата, тема - провокираща сблъск на  гледните точки сред "новите" юристи или по-коректно казано - на юристите, склонни да поставят правото в услуга на Човека, а не да го издигат на пиедестал като недосегаемо и непроменимо средство за оформяне на обществените ценности и морал.

Из Програмата на Центъра за култура и дебат - Червената къща:    
"Отношението към лудостта е претърпяло множество метаморфози в историята на човечеството: от неразбиращо съзерцаване, постепенно превръщащо се в осъждане, сегрегация и медикализация на лудостта, до приемане, аплодиране и дори апология на лудостта:  "Лудите, лудите - те да са живи!" (Новата молитва на Марка от Под игото на Иван Вазов). За разлика от "класическите" медицински заболявания, които са физиологично измерими състояния, границите на лудостта са значително по-неясни и позволяват различни медицински, социални и юридически интерпретации. Динамиката на тези граници в либералните общества може да бъде наблюдавана в две посоки. От една страна, все повече до вчера "диагнози", нуждаещи се от лечение, се възприемат като социално търпими (приемливи, а в някои случаи и "ухажвани") "чудатости", които са част от уникалността на личността. От друга страна, налице е и обратната тенденция: все повече "неразположения на духа" (нежелани психически състояния като тревожност, гняв, страх и пр., независимо от тяхната интензивност) се третират като "състояния, нуждаещи се от нов вид лечение", известен под различни имена, но най-често обозначаван като психотерапия.
Провокирани от тези процеси, в терсене на тяхната логика, решихме да попитаме:
Какво представлява лудостта? Как я разпознава правото и какви са правните последици на лудостта? Какви са "правата на лудите" и кой се грижи за тяхното съблюдаване? Имаме ли "право да бъдем луди"? Лудост и дееспособност? Какви са границите, до които можем да ограничим правата на едно лице с психично разтройство? Какво е значението на лудостта в наказателното право? Коя е адекватната обществена и юридическа реакция на лудостта?"
 
Участниците в дебата ще бъдат:
д-р Стоян Ставру (доктор по гражданско и семейно право и преподавател по Биоправо и Медицинско право в Софийския университет и в НБУ).
Антоанета Колева - Председател на издателска къща КХ - Критика и хуманизъм, преводач на огромна част от творчеството на френския мислител Мишел Фуко, включително на неговите книги: История на лудостта в класическата епоха. Плевен, ЕА, 1996, сс. 722; История на сексуалността. Том 1-3. Плевен, ЕА, 1993-1994, сс. 1395; Надзор и наказание. Раждането на затвора. С., УИ "Св. Климент Охридски", сс. 353.
Мариета Димитрова, адвокат и правен консултант на Български център за нестопанско право, участник в проекта за реформа на института за настойничество и попечителство и въвеждане на различни модели на подкрепящо взимане на решения от лица с интелектуални затруднения и психични проблеми. „Подкрепено вземане на решение" по същество е процес, в който  подкрепящи лица помагат на пълнолетни хора с интелектуални затруднения или психичноздравни проблеми във взимането на решения за техния личен живот, здраве, финанси и собственост.
 
Модератор на дискусията ще бъде: Ирина Недева