Пътуваща фотоизложба " ВКЛЮЧЕНИ, НЕ ЗАКЛЮЧЕНИ"
Изложбата „Включени, не заключени" представя кадри от живота на хора с психичноздравни проблеми и интелектуални затруднения в България - такъв, какъвто е, такъв, какъвто може да бъде - през погледа на социалния фотограф Боян Христов. Идеята и текстовете към снимките са на Яна Бюрер Тавание.
Мила е на 24. Харесва й да рисува, да подрежда пъзели, "особено пъзели с животни, аз обичам животните, най-много кучетата".
"Искам да си намеря някой младеж и да си създам семейство".
Митко е на 31. Живее със семейството си. "Имам брат, когото обичам".
Ангел, Георги, Иван и Митко (горе, от ляво на дясно) са приятели. Всички живеят със семействата си. Виждат се няколко пъти седмично в специализирания център на Асоциация "Аутизъм" в София.
Най-добри приятели.
Митко, на 27 г.: "Обичам да готвя. Постни чушки. Леща. Имам точилка от баба си. Мога да ти кажа рецепта за баница с тиква. Намазваш тавата. Слагаш пет кори, после слагаш настъргана тиква и три лъжици захар, после три кори, пак тиква и захар, и така, докато корите свършат. Нарязваш я на 16 парчета, слагаш олио по улеите, разбиваш три яйца с малко вода и я слагаш да се пече".
"Имам си мечта - да си създам семейство. Не съм мислил колко деца искам, но като се запозная с девойката, ще решим".
Цвети току-що е завършила първи курс в специалност Библиотечни и информационни технологии в Софийския университет.
От две години Цвети работи в регионалния център на Европейския софтуерен институт.
"Цвети има няколко типа задачи. Ние организираме различни видове курсове и тя нанася попълнени въпросници с фийдбек в таблици, прави графики, вече и сама.
Помага със сканиране, подреждане на електронна библиотека, унифицира заглавията", обясняват колегите й. "Все по-спокойна е, преди се притесняваше да пита, когато има проблем. Няма нужда от специален надзор. В никакъв случай това не пречи на работата ни и на нормалния работен процес, напротив. Цвети е много ценна".
Неделчо, на 46 г.: "Едни кашони съм си постлал до супера, но оня ден дъжд ме заваля".
"Сложиха ми диагнозата още докато бях ученик. Дядо ми почина, получих двойка за срока, намалиха ми поведението - всичко почти едновременно стана. Много ми дотежа, исках да се самоубивам. Казах на баща ми: "Татко, на мен не ми се живее". И баща ми ме прати на психиатър. Така започна всичко".
"Тук живеех".
"Сега, когато вали, спя тук. Не ме гонят хората. Даже съм си прибрал свои неща. Ей тук отзад са. Кутиите за храна и лъжицата ми са тук".
Обяд.
"Диагнозата ми - да, пречела ми е. Години, в които съм бил в разцвета си - не можех да се реализирам добре. "Нейчо лудия" ми викаха. През 2009а бях уволнен като склададжия, след като шефката ми видя диагнозата от ТЕЛК-а".
Неделчо посещава Комплекс за психично-здравни услуги в общността "Зелената къща" в София: "Вдигнаха ме на крака. Четири сеанса с Елица и станах друг човек, тогава мислех да се самоубивам. Тук си проверявам пощата, ползвам интернет, къпя се тук, онзи ден търсихме работа. Тук ми е животът".
"Имам и приятели, да. Повечето мои приятели ме разбират, напътстват ме, следят да не злоупотребявам с алкохол".
"Събуждам се в 2 часа сутринта, отивам в едно денонощно заведение, там помагам на бармана; после - в друго заведение, там изхвърлям кофи. И така, от заведение на заведение, за да изкарам за цигара и хляб".
Константин е на 60. Освен диагноза, има средно техническо образование, две години в като студиен техник в Радио София и десет години работа в развойната база на БНТ; прави сайтове и е завършил курс по графичен дизайн. Но не може да си намери работа.
"Диагнозата пречи много - даже не ме искаха за чистач в една поликлиника. Постоянно се случва".
"Дариха ми печка, сега започвам да си готвя, ходя на готварски курс всеки петък".
Константин пише. Има книга, която може да се намери онлайн: "Хората не са ангели".
Вкъщи.
В Комплекса за психично-здравни услуги в общността "Зелената къща" Константин е ко-водещ на клуб "Компютър" и водещ по Dream Weaver, програма за правене на сайтове.
"Стара мечта ми е да се занимавам с компютърна анимация, но трябва да ми покаже някой, а и друг компютър ми трябва".
Красен, 42 г.
Христо, 28 г.
Митко, 32 г.
Христо живее във Видин с родителите си. Има сестра, която е в София. Има и приятелка: "Цветелина. Подарих й лак за нокти и шнола".
"Искам да стана агент на ФБР".
Ива, на 26 г., живее в защитено жилище "Александра" във Видин заедно с Краси и Наталия.
Ива е изоставена от родителите си след раждането, защото лекарите ги убеждават, че състоянието й е "безнадеждно" и няма да живее. Преди две години от дневния център във Видин се свързват с тях. Когато разбират, че Ива е жива, родителите й първо плачат, после се радват.
"Те живеят в Италия. Посещават я редовно, и тя им ходи на гости, когато се прибират. Подариха й златни обици и този огромен мечок. И личен GSM - чуват се редовно", разказват от персонала.
Наталия, на 35, е живяла цял живот в институции. Последно е била в Бориловец. "Там много биеха, викаха. Тук ходим на екскурзия, на почивка. Тук мога да работя, да имам свои пари, да си купувам свои неща", казва Наталия, докато държи касетофона, който си е купила сама.
Емил, на 51 г., има тетрадка за мечти.
Краси, на 40, е родена в Банско, живяла е в дома в Кюстендил. Има близка приятелка - Тодорка, от дома там, и поддържат връзка - Краси ходи в Кюстендил, а Тодорка идва до Видин.
Краси работи в заведението срещу дневния център по няколко часа на ден, за което получава заплата.
Петя, 42, целува снимката си.
Подкрепено
Заедно
У дома
Мечти
Всички мъже в защитената къща "Благовест" са от дома в Куделин.
Митко, на 32, живее с родителите си. Майка му Зоя работи в дневния център
във Видин. Показва ни колекцията си от 41 филма - "твърдо съм решен да стана режисьор и сценарист, гледал съм Робърт де Ниро и Майкъл Крайтън да преподават, мисля при тях да уча, но преди това трябва да завърша 4 клас".
От нас зависи животът им да започне да зависи от тях. Застанете зад Кампанията за подкрепено вземане на решение тук: www.equalrights.bcnl.org
