Емилия е на 20 години. Но за майка си тя е малко дете, което не може да бъде самостоятелно, има нужда от постоянна грижа, подкрепа, закрила, наблюдение. И това е така, защото Емилия е аутист. Майка й никога не е работила, за да се грижи за Емилия и на я е оставяла сама – придружава я до гимназията, в която учи, помага и във всичко, заедно посещават Център за деца с аутизъм. С подкрепата на майката, специалистите от центъра и учителите Емилия успява да завърши 12-и клас. И пак с допустимата според закона помощ да се яви на матура и успява да получи много високи оценки. Дори преодолява вътрешната си несигурност и в последния момент решава да отиде на абитуриентски вечер със съучениците си. Избира официалната си рокля, прическата, аксесоарите. Като всяко младо момиче се чувства щастлива, че в огледалото се отразява образът на друга Емилия – хубава, уверена, готова за първия бал в живота си. Еми е щастлива, но около нея има и други хора, които са помагали и затова истински споделят радостта й. "Включихме Емилия в пилотния проект за подкрепено взимане на решение през януари", разказва ръководителката на проекта от Центъра за хора с интелектуални затруднения. Помогнахме й да посочи тези лица, на които вярва и би се допитала до тях по различни въпроси. Обсъждали сме всеки детайл от решението й да отиде на бал до бижутата, които биха стояли добре на тоалета й. Междувременно Емилия започна работа в компютърна фирма. Изключително стриктна в изпълнението на поставените й задачи е, занимава се с въвеждане на данни. В началото, разбира се, майка й я придружаваше до работното й място и я чакаше в края на работния ден. Именно в тази фирма момичето намери и близка приятелка, готова да отговаря на въпросите й, деликатно да общува с нея, просто спечели доверието й. Така разширихме мрежата от доверени лица – освен майката и брата на Емилия, поканихме и колегата й, която прие нещата присърце. Но Емилия ни беше подготвила изненада, която ни постави в ситуация да действаме "на пожар", да взимаме бързи и най-полезните за нея решения, казва ръководителката на пилотния проект. Само седмица преди изтичането на срока за кандидатстване във ВУЗ, Емилия заявява, че иска да бъде студентка и то в Софийския университет. Високите оценки от матурата й позволяват да се запише в няколко специалности – библиотекознание, рехабилитация, архивознание.

Водихме много разговори, проучвахме предметите, които се изучават, изпитите. Освен това трябваше да решим и каква форма на обучение е подходяща за нея –редовна или задочна, да подготвим и подадем документите така, че да не изпуснем сроковете и да я разочароваме, да търсим среща с декана на факултета, за да чуем и неговото мнение. Успяхме с помощта на цялата подкрепяща група. Емилия вече е студентка по библиотекознание в СУ, задочно обучение. Дори минаха първите й 15-дневни очни занятия. В хода на трескава подготовка разбрахме – отдавна голямата мечта на Емилия е била да е студентка. Момичето има по-голям брат, който завършва архитектура. От разговорите и вълненията вкъщи Емилия научава какво е да си студент – да ходиш на лекции и упражнения, да учиш за изпити, да се вълнуваш дали ще успееш да се представиш добре пред професорите, да ходиш на студентски купони. Е, мечтата, вече е факт. Сега наблюдаваме внимателно отношенията на Еми със състудентите й – искаме да разширим подкрепящата я мрежа с някои от тях. Тя ни разказва, че всички се държат добре с нея, с някои вече е ходила да си купят сандвичи. Искаме да я научим да цени парите и да разбира смисъла им, да пазарува разумно. Въпрос на търпение и на вяра, че ще успеем, казва ръководителката. А майката? Тя не е работила откакто Емилия се е родила, била е неотлъчно до нея. Сега, когато дъщеря й вече може да ходи и да се прибира сама от работа, майката се замисля за своята бъдеща реализация. Не че няколко пъти не я е следила тайно дали спазва всички правила на движението, дали минава по определения път, все от страх нещо да не й се случи. Но майката вече е повярвала в устойчивата самостоятелност на Еми. Сега тя ще се връща към своята свобода и увереност, че детето й наистина е пораснало.